1.05.2020 г., 7:30

Изповедта на Мария

819 3 5

Мария съм, но от Магдала.
За някои съм долна блудница. 
За другите - не съм живяла. 
И двата вида са за в лудница. 

Обичах го. И той възкръсна. 
Последвах го в небитието. 
Душата Господ си откъсна
и я постави до сърцето. 

Светият дух така роди се. 
Аз майка съм му. От Магдала. 
Евангелие му написах
с кръвта си, дето съм проляла. 

Мария съм. Но не на Лазар
сестрата. И на Марта. 
С надежда Господ ме наказа, 
с любов човешка, но хазартна. 

Мария съм. Но не Мадона. 
Синът й от смъртта откраднах. 
Понеже наруших закона, 
съгласна съм да ида в ада. 

Но даже там ще съм със него. 
Защото спътница съм вярна. 
И пак до него ще полегна
в човешката му земна яма. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех!...
  • Не, не, няма нищо.
  • Марианка, благодаря за допълнителната информация към читателите!
  • Знам за тази теория, както и че много често бъркат Лазаровата сестра Мария с Мария от Магдала. А за църквата е ясно - не може такова низше същество като жената да е съратник на Божия син. Както и самият Яхве е монотеистичен бог без женско начало до себе си, така и неговият син трябва да е негово подобие и подражание.
  • Интересен стих! Между другото, според посветени, те двамата са се обичали. След възкръсването, са заминали в чужбина и са сключили брак, имали са деца. Той, под чуждо име е живял. Във Франция почитат името на Мария Магдалена. Църквата отрича всичко това.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...