Изповедта за моето безумие
Боли за теб и не мога да го отрека!
Боли от погледа ти безразличен,
от ледения допир на думите ти
с мойте тъй дълбоки рани...
Боли дори и от смеха ти,
та той е тъй различен...
Нима е присмех?
Присмех,с който заплаща
до болка откритата ми душа?!
А може би всичко е
било едно безумие-
и спомените,и мечтите,
и клетвите...
Нима била съм жертва на
свойто неразумие?
Но какво говоря-
любов и разум,
две несъвместими неща?!
Или пък не бях със теб
достатъчно добра?!
Отговори ми честно-
защо в живота ми се върна,
за да изплатя греховете
със силна надежда за ново начало,
а ти просто гръб да обърнеш,
да тръгнеш без дори да се сбогуваш...
Тръваш си от живота ми,
но една малка част от теб
винаги ще живее вътре в мен...
Боли от погледа ти безразличен,
от ледения допир на думите ти
с мойте тъй дълбоки рани...
Боли дори и от смеха ти,
та той е тъй различен...
Нима е присмех?
Присмех,с който заплаща
до болка откритата ми душа?!
А може би всичко е
било едно безумие-
и спомените,и мечтите,
и клетвите...
Нима била съм жертва на
свойто неразумие?
Но какво говоря-
любов и разум,
две несъвместими неща?!
Или пък не бях със теб
достатъчно добра?!
Отговори ми честно-
защо в живота ми се върна,
за да изплатя греховете
със силна надежда за ново начало,
а ти просто гръб да обърнеш,
да тръгнеш без дори да се сбогуваш...
Тръваш си от живота ми,
но една малка част от теб
винаги ще живее вътре в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
((()))
