Dec 10, 2006, 7:52 PM

Изповедта за моето безумие

  Poetry
1.2K 0 3
Боли за теб и не мога да го отрека!
Боли от погледа ти безразличен,
от ледения допир на думите ти
с мойте тъй дълбоки рани...
Боли дори и от смеха ти,
та той е тъй различен...
Нима е присмех?
Присмех,с който заплаща
до болка откритата ми душа?!
А може би всичко е
било едно безумие-
и спомените,и мечтите,
и клетвите...
Нима била съм жертва на
свойто неразумие?
Но какво говоря-
любов и разум,
две несъвместими неща?!
Или пък не бях със теб
достатъчно добра?!
Отговори ми честно-
защо в живота ми се върна,
за да изплатя греховете
със силна надежда за ново начало,
а ти просто гръб да обърнеш,
да тръгнеш без дори да се сбогуваш...
Тръваш си от живота ми,
но една малка част от теб
винаги ще живее вътре в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...