Изпращам с радост пак нощта
- Изпращам с радост пак нощта,
посрещам утрото с надежда,
че днес добър ще е денят,
а, утре ще е сбъдната мечта.
Залязват утрините мълчаливи,
преди да се родят заспиват,
защо реалност не видели,
надеждите ми сънени застиват.
Вихрушките дълбаят ми челото,
по ъглите на моите очи тънцуват.
Рисуват тайно по сърцето,
бленувани мечти сънуват.
А аз със вдигната глава,
годините си в шепите не крия.
Отдавна младоста не ми е сила,
а любовта, която в мен се е стаила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
