Изпращане
На дъщеря ми Даниела
Кога ли ще се видим пак?!
Кога ли? И дали?
И има ли тъгата праг,
щом толкова боли?
Дете си ни... Но имаш ти
и собствени деца...
След миг сама ще отлетиш
към двете си слънца!
Сълзите бликват изведнъж –
за мъката – балсам.
Дете си ни ... Но имаш мъж...
И той те чака там...
Там... някъде... Не знам къде...
Накрай света!... Далеч...
А болката боде, боде...
Промушва като меч!
Надявам се след време пак
да бъдем „три в едно”...
Кажи ни на изпроводяк:
„Щастлива съм!”... Дано!...
06.06.2014г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
