VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
11 131
8.06.2014 г., 19:23

Изпращане

570 0 2

На дъщеря ми Даниела

 

 

Кога ли ще се видим пак?!

Кога ли? И дали?

И има ли тъгата праг,

щом толкова боли?

 

Дете си ни... Но имаш ти

и собствени деца...

След миг сама ще отлетиш

към двете си слънца!

 

Сълзите бликват изведнъж –

за мъката – балсам.

Дете си ни ... Но имаш мъж...

И той те чака там...

 

Там... някъде... Не знам къде...

Накрай света!... Далеч...

А болката боде, боде...

Промушва като меч!

 

Надявам се след време пак

да бъдем „три в едно”...

Кажи ни на изпроводяк:

„Щастлива съм!”... Дано!...

 

 

06.06.2014г.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0