Изпращане

Jun 8, 2014, 7:23 PM

Poetry » Other

399 0 2

На дъщеря ми Даниела

Кога ли ще се видим пак?!

Кога ли? И дали?

И има ли тъгата праг,

щом толкова боли?

Дете си ни... Но имаш ти

и собствени деца...

След миг сама ще отлетиш

към двете си слънца!

Сълзите бликват изведнъж –

за мъката – балсам.

Дете си ни ... Но имаш мъж...

И той те чака там...

Там... някъде... Не знам къде...

Накрай света!... Далеч...

А болката боде, боде...

Промушва като меч!

Надявам се след време пак

да бъдем „три в едно”...

Кажи ни на изпроводяк:

„Щастлива съм!”... Дано!...

06.06.2014г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.