Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си,
но няма да заплача повече
за туй - реално, че не ще си моята
най-свидна и любима обич.
Където мракът ще е толкова катранен.
(Не, колкото бе твойто неведение)
Поне плътта ми червеи ще храни.
Не ще съм просяк на любов в стихотворения... ...