Изпращане

Знам къде си тръгнал тази нощ -
Отиваш да целуваш чужди устни.
Преглъщам си ненужния въпрос...
за да намеря сили да те пусна.

Усмихвам се, донасям ти кафе,
приготвям ти най-хубавата риза.
Боли ме, но на теб ти е добре.
Обичам те... но май ще си отивам.

Започва се - отново неин глас -
тя има много - всичките пробождат!
Не мога вече, и не искам аз -
почти без думи нежно шепна "сбогом".

И ето ме, ранена от любов!
Ревнувам малко, даже и не крия...
Ала да чакам, нямам цял живот!
Наред със свойте сълзи, тебе трия.

Ти няма даже и да разбереш
кога, защо и как си ме изпуснал.
При мен не идвай вече по-добре...
след тази нощ ще бъде твърде късно.

***

Изпращам те с обичащи ръце...
За да останеш сигурно не стигам.
Е, тръгвай смело! Имам си криле!
Избирай умно следващите ризи.