Изпратихме я - старата година!
Тя всички по инфлация надмина.
А пенсията ми е закована -
със левче не повдигнаха тавана,
и няма да го вдигнат догодина.
А другите, под мен, те що да правят,
освен в мизерията да се давят
и да живеят ден за ден - мърцина?
Децата ще помагат - на колцина?
В квартирата ми радиатор няма,
но сметката ми - тройно по-голяма!
Земята ни бе рай - съсипахме и нея:
трънясала, брадясала - пустее!
Дано да дойде по-добра година!
Но стига се залъгвахме с лъжи -
измамата от всичко най-тежи!
Да предречем това, което ще се сбъдне!
Пророчество, което да не мръдне:
"...
Пак чужди фирми ще ни управляват,
водата ни и тока ни ще ни продават,
изнасяйки печалбите в чужбина.
А армията ни - отбор гавази -
богатството им и печалбите ще пази
и ще се ръга по света навред -
американски да въвежда ред!
И политиците ни ще царуват,
а журналистите - ще им слугуват!
Страната ни, отчаяна и бедна,
по доходи ще бъде пак последна!
И младите навън ще заминават,
труда, телата и ума си ще продават,
децата си ще раждат надалеч,
а вредом тука ще се чува чужда реч..."
От туй пророчество се развълнувах.
Тъй ясно го видях, та чак изпсувах!
Изправих се със чаша във ръката
и с ярост я запратих във стената!
© Ангел Чортов Всички права запазени