Изпуснах те сред много тъмнини

20.02.2012 г., 11:13 ч.

Поезия

5.0 / 24

1932 0 33

Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Студено беше, а ти пак проскита
душата ми със своя полуръст.
Така те нося вече Х години
и все нагоре мисля, че вървя.
Небетата отдавна не са сини,
но неотдавна в себе си кървят.
И просих аз за тебе от живота.
Изпросих всичко даже любовта.
За двама ни сковах пред Бог кивота.
Пред Ада пък издигнах ни стена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бурята сплита ръце
Сезони на щастието

Има щастие тъжно - тъжно като стара любов. То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков... Има ...
Любовта не търси покрив...

В очите ми започне ли да мръква – това е времето... да ми простиш. В Душа се влиза само... като в цъ...
Земя, върху която съм роден

Душа зелена. Синьото небе. И хоризонтът ласкаво разгърден. Тук всичко си е пак, каквото бе, в години...

Още произведения »