Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Студено беше, а ти пак проскита
душата ми със своя полуръст.
Така те нося вече Х години
и все нагоре мисля, че вървя.
Небетата отдавна не са сини,
но неотдавна в себе си кървят.
И просих аз за тебе от живота.
Изпросих всичко даже любовта.
За двама ни сковах пред Бог кивота.
Пред Ада пък издигнах ни стена. ...