Изпуснах те сред много тъмнини
Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Студено беше, а ти пак проскита
душата ми със своя полуръст.
Така те нося вече Х години
и все нагоре мисля, че вървя.
Небетата отдавна не са сини,
но неотдавна в себе си кървят.
И просих аз за тебе от живота.
Изпросих всичко даже любовта.
За двама ни сковах пред Бог кивота.
Пред Ада пък издигнах ни стена.
Така и не видях когато падна.
Изпуснах те сред много тъмнини.
А вярата ти в мен остана гладна.
По - лек от себе си си вече ти.
И не е нужно още да те нося.
Изпуснах те, но леко ми тежиш.
Сега разбирам, па макар и боса
със дявола живот да не кроиш.
Версия на Христо Запрянов (Hercule)
Изпуснах те сред мрачните гори.
Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Нагоре… към гнездата на орлите
където няма даже шепа пръст.
Така те нося вече Х години
и все нагоре мисля, че вървя.
Отдавна небесата не са сини,
но неотдавна в себе си кървят.
За тебе всичко просех от живота…
изпросих и любов, която страда.
Пред рая търсех място за хомота,
пред Ада пък издигнах барикада.
Така и не видях когато падна…
изпуснах те сред мрачните гори.
И вярата ти в мен остана гладна,
а ти… по-лек от себе си дори
Не е и нужно още да те нося.
Изпуснах те и вече не тежиш.
Разбрах, че няма повече да прося,
че с дявола, живот не се крои.
© Николина Милева All rights reserved.
