17.03.2011 г., 6:58

Израснах!

1K 2 0

Израснах... като допуснах да пренебрегна себе си,

гонейки напразни надежди, в заблуда от фалшиви мечти.

Като допуснах да се превърна в чесалка на егото ти!

 

 

Толкова му трябшаве на твоето его:

Едни красиви очи...

Една топла усмивка...

Едно горещо тяло...

И толкова, ти си Велик!

 

Велик си в твоето имане, на мен!

 

Аз израснах в своето търсене, гонейки напразни надежди.

А ти дали начеса своето его...

или ти остана да чуеш "Обичам те" - изгубено в моето търсене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Баде Кандьова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...