Mar 17, 2011, 6:58 AM

Израснах!

  Poetry » Love
1K 2 0

Израснах... като допуснах да пренебрегна себе си,

гонейки напразни надежди, в заблуда от фалшиви мечти.

Като допуснах да се превърна в чесалка на егото ти!

 

 

Толкова му трябшаве на твоето его:

Едни красиви очи...

Една топла усмивка...

Едно горещо тяло...

И толкова, ти си Велик!

 

Велик си в твоето имане, на мен!

 

Аз израснах в своето търсене, гонейки напразни надежди.

А ти дали начеса своето его...

или ти остана да чуеш "Обичам те" - изгубено в моето търсене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Баде Кандьова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...