Израснах!

Poetry » Love

1K 2 0

Израснах... като допуснах да пренебрегна себе си,

гонейки напразни надежди, в заблуда от фалшиви мечти.

Като допуснах да се превърна в чесалка на егото ти!

Толкова му трябшаве на твоето его:

Едни красиви очи...

Една топла усмивка...

Едно горещо тяло...

И толкова, ти си Велик!

Велик си в твоето имане, на мен!

Аз израснах в своето търсене, гонейки напразни надежди.

А ти дали начеса своето его...

или ти остана да чуеш "Обичам те" - изгубено в моето търсене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0