Изстена и се предаде
Къртично разрови сърцето-
от болка то сви се за миг.
А после проплака, горкото-
към него тя бе му длъжник,
защото с ръждиви пирони
прониза го с Свойта Съдба.
А в тихите нейни окови
жадуваше то Любовта!
Случайна, там влага попадна,
наквасвайки сухи уста,
но жаждата в него остана
за обич, уют, топлина...
* * *
И с вик пред сърдечната крепост,
изхабено, под куп знамена,
от ýдарен, сринал го óткос,
разбито до болка, изстéна
и се предаде
сърцето
на тази
жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
