Изстивам
Днес всичко загърбих, без злоба.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми.
Изрязвам и хвърлям всичко за Бога,
що в мен е останало живо.
После студен
като камък
надгробен
със съдбата си,
ще се запия.
Във римите свои се скрих.
Без водка преглъщам отровата
на думите - сплитам ги в стих.
Беда до беда ми сервира животът,
мезе след поредната песен.
Душа ми остана - и тя е сиротна,
а тялото - тясно за нея.
Цвете откъсвам, миг след това
то вехне в моите длани.
Усещам в листата му стон на жена,
кинжал се забива в плътта ми.
Изрязвам и хвърлям всичко за Бога,
що в мен е останало живо.
После студен
като камък
надгробен
със съдбата си,
ще се запия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
