Изсъхнало цвете...
Защо когато слънчеви лъчи,
пристигат до теб по път криволичещ,
огряват хиляди сълзи
и болката в твоя поглед обичащ?
Защо така невзрачна си днес,
тъй плахо вървиш по безбройни пътеки,
и бавно затваряш очи,
невиждащо смачкваш с краката си цвете?
Цвете каквото и той,
веднъж подари ти - с целувка студена,
разбра какво предстои,
достойно посрещна раздялата смутена.
За момент беше силна, нали?
за момент стисна устни решимо,
но той зад ъгъла сви,
ти сломи се, зарида неутешимо...
И все тъй неутешима си днес,
безмълвно кръстосваш безбройни пътеки,
бавно продължаваш напред,
в ръката си стискаш изсъхнало цвете.
пристигат до теб по път криволичещ,
огряват хиляди сълзи
и болката в твоя поглед обичащ?
Защо така невзрачна си днес,
тъй плахо вървиш по безбройни пътеки,
и бавно затваряш очи,
невиждащо смачкваш с краката си цвете?
Цвете каквото и той,
веднъж подари ти - с целувка студена,
разбра какво предстои,
достойно посрещна раздялата смутена.
За момент беше силна, нали?
за момент стисна устни решимо,
но той зад ъгъла сви,
ти сломи се, зарида неутешимо...
И все тъй неутешима си днес,
безмълвно кръстосваш безбройни пътеки,
бавно продължаваш напред,
в ръката си стискаш изсъхнало цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Атанасов Всички права запазени
