14.02.2009 г., 12:22

Изсъхнало цвете...

778 0 1
Защо когато слънчеви лъчи,
пристигат до теб по път криволичещ,
огряват хиляди сълзи
и болката в твоя поглед обичащ?

Защо така невзрачна си днес,
тъй плахо вървиш по безбройни пътеки,
и бавно затваряш очи,
невиждащо смачкваш с краката си цвете?

Цвете каквото и той,
веднъж подари ти - с целувка студена,
разбра какво предстои,
достойно посрещна раздялата смутена.

За момент беше силна, нали?
за момент стисна устни решимо,
но той зад ъгъла сви,
ти сломи се, зарида неутешимо...

И все тъй неутешима си днес,
безмълвно кръстосваш безбройни пътеки,
бавно продължаваш напред,
в ръката си стискаш изсъхнало цвете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...