kcekce (Ксения Соболева)
147 179
25.11.2009 г., 21:13 ч.

Изтезание? 

  Поезия » Друга
973 0 6

Аз нямам страх от болка,

от несбъднати мечти.

Това си е нормално.

Било е и преди.

Аз нямам срам от грешки.

Нали уж са човешки?

Дори не ме боли.

Или не знам дали.

Забравила съм всичко.

Престорих се на празна.

Не ме боли от болка.

И нося на омраза.

От нищо нямам нужда.

И нищо не очаквам.

Аз просто съм ненужна.

Дори не се оплаквам.

 

Нека твоето мълчание

бъде мойто изтезание.

 

Аз просто съм безплътна.

Почти не съществувам.

Аз всичко ще преглътна.

От всичко ще изплувам.

Защото аз съм ПРАЗНА.

Напълних се със теб.

Ти си като зараза.

Ти си като мехлем.

Ти си като измама.

Сънуван в моя сън.

Ти си като промяна,

каквато аз не съм.

Ти си като отрова.

Ти си като вода.

Във тебе пак се давя

с пресъхнала уста.

 

Нека твоето мълчание

бъде мойто изтезание...

 

Бъди щастлив без думи.

Недосънуван сън.

Превръщай се в реалност

за някой друг НАВЪН.

Превръщай се в мечтата,

която си за мен.

Не ми е никой длъжен.

Не ми е никой в плен.

Ти вложи много бяло

във мойта черна дупка.

Ти вкара много вяра

във моята черупка...

 

Сега ще си я вземеш.

Сега ще си студен.

И нищо, че аз искам

да бъдеш топъл в мен.

 

Това е мой проблем.

 

Нека твоето мълчание

бъде мойто изтезание.

 

Аз пак ще се изпразня.

И пак ще се сглобя.

И няма да си взема

онова "Благодаря".

Аз знам, че всичко мога.

Аз няма да се дам.

Не си ми ти виновен.

Бъди щастлив и ТАМ.

Аз пак ще се напълня.

Аз знам, че има "ще".

И съм ти благодарна.

Не те виня въобще.

 

Нека твоето мълчание

бъде мойто изтезание.

 

Аз пак ще се напълня.

И може би напук

със нещо тъй красиво,

да искаш да си ТУК.

Това ти обещавам.

Да нямаш грам вина.

Аз пак ще бъда силна.

Аз пак ще изпълзя.

И пак ще мине време.

И пак ще се изтрия.

Аз пак ще се измъчвам

и пак ще се напия.

 

Това не те касае.

Аз знам какви ги върша.

Умея да рисувам.

Умея и да бърша.

 

Знам колко заслужаваш.

Не ставам за придатък.

Ти беше тъй прекрасен...

Ти беше твърде кратък:)

Аз пак ще си повярвам.

И пак ще изтърпя.

И няма да си взема

онова "Благодаря".

 

За всичките секунди,

които ти ми вля,

ще мога да ти кажа

едно - "Благодаря".

© Ксения Соболева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??