yotovava (Валентина Йотова)
2570 21674
30.12.2021 г., 9:34 ч.  

Изтляване на сянката 

  Поезия » Философска
275 1 7

ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА

 

Преди нощта да си отиде,

да изтънее в пущинака,

блещука бисерна луната

в окото на смълчана мида.

 

Синее хоризонтът бавно. 

С надеждата – че е очакван,

копринени къдрици плакне

и златен изгревът припламва.

 

Проскърцва сънената порта,

която към деня отвежда,

обагря плахата надежда

тревите – в махагон и охра.

 

Отдавна сянката ми тлее –

дошла съм, за да си замина –

въздишчица неуловима

и драскотина по камея.

 

Каквото трябваше – се случи,

до непотребното – не стигнах,

и времето – докато мигна,

изтече – песен от бърдуче.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??