26.08.2022 г., 21:31 ч.  

Изтляване в мъглата 

  Поезия » Строги форми
372 1 6

ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА

 

Животът се обръща отведнъж   

преследвал си и име, и богатство.

А ето че разюзданият дъжд

костюма ти намачква и злорадства.

 

Пилял си златни пясъци и цвят,

пирувал си сред музи и вертепи.

Сега осъмваш чужд и непознат,

светулка трепка в празните ти шепи.

 

И малък си, и тих, и примирим,

въздишка да отрониш се страхуваш.

Разбираш, че не си незаменим.

 

Луната като меден грош блести

над покривите в тъмното търкулва

и дълго на прощаване звънти.

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??