Изтляване в мъглата
ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства.
Пилял си златни пясъци и цвят,
пирувал си сред музи и вертепи.
Сега осъмваш чужд и непознат,
светулка трепка в празните ти шепи.
И малък си, и тих, и примирим,
въздишка да отрониш се страхуваш.
Разбираш, че не си незаменим.
Луната като меден грош блести –
над покривите в тъмното търкулва
и дълго на прощаване звънти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
