mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39799
27.12.2007 г., 8:30 ч.

Източна мъдрост - притча 

  Поезия » Философска
2251 0 46

 

 

                                                При Буда дошла жена,

                                      тук довела я смъртта

                                      на рожба свидна, мила,

                                      едничка тя за нея била.

                                      Молила се от сърце

                                      да върне нейното дете.

                                      - Ще помогна, слушай ти,

                                      сега във село се върни.

                                      Вземи синапени зърна,

                                      няколко в една ръка,

                                      от дом, където досега

                                      никога смъртта не е била.

                                      Затичала се в тъмнината

                                      със надежда във душата,

                                      всяка къща посетила,

                                      семена синапени открила,

                                      но къща нямало, дори една,

                                      непосетена от смъртта.

                                      Най-сетне тя прозряла,

                                      от умора тежка премаляла,

                                      че вървят животът и смъртта

                                      все заедно, ръка в ръка.

                                      Примирила се с тъгата

                                      от загубата във душата,

                                      при Буда пак дошла

                                      смирена, кротка и добра.

                                      - Носиш ли синапени зърна?

                                      попитал Буда тъжната жена.

                                      - Не моля вече тебе, Буда,

                                      разбрах, смъртта не е заблуда,

                                      ще върнеш ти сина при мене,

                                      тя утре пак ще го отнеме.

                                      Нищо лично тука няма,

                                      само моя е скръбта голяма.

                                      Бих искала сега да зная,

                                      ще мога ли да опозная

                                      нещо, някой, който не умира,

                                      вечност има ли във Всемира?

                                      Поклатил Буда лекичко глава:

                                      - Царува вечно само мъдростта,

                                      подвластни са на мъдростта,

                                      дори смъртта и вечността...

 

                                      

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??