Източна мъдрост - притча
При Буда дошла жена,
тук довела я смъртта
на рожба свидна, мила,
едничка тя за нея била.
Молила се от сърце
да върне нейното дете.
- Ще помогна, слушай ти,
сега във село се върни.
Вземи синапени зърна,
няколко в една ръка,
от дом, където досега
никога смъртта не е била.
Затичала се в тъмнината
със надежда във душата,
всяка къща посетила,
семена синапени открила,
но къща нямало, дори една,
непосетена от смъртта.
Най-сетне тя прозряла,
от умора тежка премаляла,
че вървят животът и смъртта
все заедно, ръка в ръка.
Примирила се с тъгата
от загубата във душата,
при Буда пак дошла
смирена, кротка и добра.
- Носиш ли синапени зърна?
попитал Буда тъжната жена.
- Не моля вече тебе, Буда,
разбрах, смъртта не е заблуда,
ще върнеш ти сина при мене,
тя утре пак ще го отнеме.
Нищо лично тука няма,
само моя е скръбта голяма.
Бих искала сега да зная,
ще мога ли да опозная
нещо, някой, който не умира,
вечност има ли във Всемира?
Поклатил Буда лекичко глава:
- Царува вечно само мъдростта,
подвластни са на мъдростта,
дори смъртта и вечността...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
