19.11.2008 г., 13:32

Изтрезняхме ли...?

1.4K 0 34
Не, не искам да пия.
        Нямам жажда за теб.
Бях пияна, без грим,
        щом се будех значима.
Стигнах тъкмо на старта,
        да си хвана и ред,
щом реалното стане
        за нас нелечимо.


Ти не искаш да пиеш.
        Казваш, нямал си чаши.
Хайде просто да тръгнем.
        Вярвам, днес ни е ден.
Беше общо шишето
        с остарялото "наше".
Беше общо донякъде -
        и за теб, и за мен.
        

Итрезняхме ли, скъпи?
       Че бутилката свърши.
Да я счупим по равно -
        като двойна вина.
Не поглеждай скептично.
        Знаеш, дъното лъже.
Няма капка излишна...
        Няма нито една.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...