31.10.2005 г., 17:18

Изтрито минало?

1.1K 0 0
             Исках с бяла гума
             да изтрия миналото,
             но от торбата стари спомени
             едно подир друго
             пълзяха моите преживелици
             и ме гъделичкаха по устните.
             Нямаше ги лошотиите
             и грешките ми.
             Вирнали гордо носове
             те се бяха скрили
             в двата ъгъла на торбата
             и премигваха дяволито.
             А миналото ме задушаваше,
             пречеше ми да дишам.
             Горчеше ми добротата
             към моите неприятели.
             Острите им езици изтъняха
             от употреба,
             а моят все още стоеше зад зъбите.
             Затворих очи,
             но видях знаменцата
             на потъващият кораб с името
             "Надежда".
             Изплаших се. Преглътнах сълзите
             и се усмихнах на бъдещето.

             И не си мислете, че е лесно
             с бяла гума да изтриете миналото.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...