Исках с бяла гума
             да изтрия миналото,
             но от торбата стари спомени
             едно подир друго
             пълзяха моите преживелици
             и ме гъделичкаха по устните.
             Нямаше ги лошотиите
             и грешките ми.
             Вирнали гордо носове
             те се бяха скрили
             в двата ъгъла на торбата
             и премигваха дяволито.
             А миналото ме задушаваше,
             пречеше ми да дишам.
             Горчеше ми добротата
             към моите неприятели.
             Острите им езици изтъняха
             от употреба,
             а моят все още стоеше зад зъбите.
             Затворих очи,
             но видях знаменцата
             на потъващият кораб с името
             "Надежда".
             Изплаших се. Преглътнах сълзите
             и се усмихнах на бъдещето.

             И не си мислете, че е лесно
             с бяла гума да изтриете миналото.