Изтръгва се от мене тишина…
Изтръгва се от мене тишина…
Изтръгва се от мене тишина,
потъва във дълбокото красива,
обвива ме с нетленна светлина,
усещам се невидимо щастлива.
На птиците отдавам топлина,
в тревите боса скитам до насита,
в далечната безкрайна синева,
кога ще дойда слънцето ме пита.
Прошепвам му че чакам само теб –
вълшебната ми вятърна надежда,
магичен порив и любим човек,
душата ми във който се оглежда.
Ще се стопи безмерната тъга,
когато пак достигнеш мойте длани,
а пътен знак ще бъде любовта,
сред спомени в сърцата ни прибрани.
13.09.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
