Изумление

dukatinche (Кирил)
5 0

5.10.2012 г., 10:54 ч.

Поезия » Любовна

518 0 1

Ти прикова пак мойте сетива

и ме плени със твойта красота,

тъй ярка като Коледна звезда,

ти озаряваш мрака на нощта...

За жалост, в плен със примка на врата

и влачеща верига на крака

се чудя аз каква е таз съдба,

на Ерос ли възбуди ревността,

или е плод на твоята глава...

А ужасът смразява ми кръвта

и страшни мисли тровят ми съня,

от клетка ли ще гледаш ти света,

в затвор ли ще дочакаш старостта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.