Изумление
704
0
1
Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата
и влачеща верига на крака
се чудя аз каква е таз съдба,
на Ерос ли възбуди ревността,
или е плод на твоята глава...
А ужасът смразява ми кръвта
и страшни мисли тровят ми съня,
от клетка ли ще гледаш ти света,
в затвор ли ще дочакаш старостта...
© Кирил All rights reserved.
