8.09.2018 г., 2:20 ч.

Извинение 

  Поезия » Любовна
585 3 8
Не умеех думи безчет да редя,
не воювах на фронтове, с медии.
Със цветята редом във мойта леха,
аз чудесно отглеждах поети!
На картините с цветни гоблени
аз бях фона – пълнеж на сърца,
и разпръсквах по наш`те полени
на парченца писмата – перца.
Късах тях, вместо цвете във ваза,
и ги връщах по вятъра див,
но твойте песни до една ще пазя
като далечен спомен жив! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 05 юни 2016 г. в 21,09 часа и е автобиографично. Когато направиш така, че животът около теб е лесен, и безгрижен, и цъфти, когато направиш така, че никой от близките ти да не се тревожи за неплатени сметки, за празната маса, за обзавеждане, за топлото и светлото, а в себе си таиш и събираш всичките болки и радости, около теб се появяват псевдо творци от нищото, и настава мир и любов, и чаши звънят, и песни се пеят, и книги се идават и забравяш, че си жив, и че те има дори, и когато те забравят, че си жив, или кажат, че никога не си бил, и когато забравят, че без теб всичкото това няма как да се случи,  и когато нахално поискат още, и още, а остава само душата ти ... , но тя си е моя, душата не искам да си я дам, и когато видя сродна душа, аз казвам както всички истински поети: "извинете, и мен разберете"! Поздрави!

Предложения
: ??:??