Не умеех думи безчет да редя,
не воювах на фронтове, с медии.
Със цветята редом във мойта леха,
аз чудесно отглеждах поети!
На картините с цветни гоблени
аз бях фона – пълнеж на сърца,
и разпръсквах по наш`те полени
на парченца писмата – перца.
Късах тях, вместо цвете във ваза,
и ги връщах по вятъра див,
но твойте песни до една ще пазя
като далечен спомен жив!
05.06.2016 г. , 21,09 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 05 юни 2016 г. в 21,09 часа и е автобиографично. Когато направиш така, че животът около теб е лесен, и безгрижен, и цъфти, когато направиш така, че никой от близките ти да не се тревожи за неплатени сметки, за празната маса, за обзавеждане, за топлото и светлото, а в себе си таиш и събираш всичките болки и радости, около теб се появяват псевдо творци от нищото, и настава мир и любов, и чаши звънят, и песни се пеят, и книги се идават и забравяш, че си жив, и че те има дори, и когато те забравят, че си жив, или кажат, че никога не си бил, и когато забравят, че без теб всичкото това няма как да се случи, и когато нахално поискат още, и още, а остава само душата ти ... , но тя си е моя, душата не искам да си я дам, и когато видя сродна душа, аз казвам както всички истински поети: "извинете, и мен разберете"! Поздрави!
