Първа, втора, трета чаша... загубих точната бройка
Ти си ми в мислите, а това е моята упойка.
След тебе това ми стана порока
И така и не успях да запълня ямата дълбока.
Звъня ти по никое време
Да разбера как си е единственото за което ми дреме.
Телефона се вдига, но не е твоя глас
И аз отново пропадам в своята пропаст.
Затварям и отново си наливам
Бавно по бавно... загивам.