Извинявай, че пак съм пил.

Първа, втора, трета чаша... загубих точната бройка
Ти си ми в мислите, а това е моята упойка.

След тебе това ми стана порока
И така и не успях да запълня ямата дълбока.

Звъня ти по никое време
Да разбера как си е единственото за което ми дреме.

Телефона се вдига, но не е твоя глас
И аз отново пропадам в своята пропаст.

Затварям и отново си наливам
Бавно по бавно... загивам.