Извинявай, че съм те обичала.
Прости ми за всички нежни думи
и за това, че във очите ти
се разтапях... моля те, прости ми.
Извини ме, че когато ти си тръгваше,
те проклинах да се върнеш пак,
а ти в нежните прегръдки на луната
се губеше отново като призрак.
Съжалявам, ако съм те карала
насила да изричаш думи нежни,
а зад погледа ти не съм поглеждала
да видя колко е ледено и снежно.
Извинявай, че и душата ти обичах
и не разбирах колко съм ти безразлична.
Всеки ден любовта обличах -
най-вехтата и посивяла дреха.
Прости, любов, че не исках да повярвам
на истината кисело-горчива
и всяка нощ продължавах да те чакам,
а ти никога не идваше.
© Сюзън Смърт Всички права запазени