Извинявайте, момичета!
За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми,
в които имам спомени за нежност,
на здравото ми някога, сърце,
разболяло се от глупави надежди...
Недейте обвинява свободата ми,
в която си намествате душите.
Платих я с безутешна самота
и всички глухонеми тишини...
За всичко извинявайте, момичета...
Любовите не идват със покана.
След тях, ако си тръгнат, не надничайте!
Научих, че е зла самоизмама.
Момичета, простете от неволя...
Напълних се до гуша с празнота.
На Бог и на Жена съм се измолил.
На себе си остана да простя...
©тихопат.
Данаил Антонов
27.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
