25.04.2008 г., 14:06

Извисяване

747 0 4

 

                       Разстлана белота

                       прикрива грозотата

                       на отминалата есен.

                       Напролет разцъфнали цветя

                       ще украсят тъгата,

                       натрупана в нас.

 

                       Ще тръгнем боси

                       по свежия килим

                       на времето,

                       усещайки сълзите

                       на роса, поръсена

                       със изгрева на утрото.

  

                       Отпивайки със пълни

                       шепи от бистрата вода

                       ще полетим към

                       лятото на нашия живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...