Разстлана белота
прикрива грозотата
на отминалата есен.
Напролет разцъфнали цветя
ще украсят тъгата,
натрупана в нас.
Ще тръгнем боси
по свежия килим
на времето,
усещайки сълзите
на роса, поръсена
със изгрева на утрото.
Отпивайки със пълни
шепи от бистрата вода
ще полетим към
лятото на нашия живот.
© Валентина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
! Д А Н О !!! Поздрав !
Поздрав!