22.06.2006 г., 15:42

Извор

1.8K 0 11
Извор

Не го докоснах с устни,
пих от шепа.
Ромонът му ме погали
и красотата ме плени...
Безмълвна съм
и му се радвам...

Но тръгвам,
да не хвърлям сянка...
Така ще му благодаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дими, Мая, благодаря ви! И аз се радвам на вашите стихове.
  • Чудесно е, Доли, мъдрец си ти!
  • царица си на кратките форми! поздравления!
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Този стих ми напомни за една песен.От извора се пие на колене и на колене се благодари.Браво Доли.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...