Изворче
Рано на сутрин слънце изгряло,
вятърче хладно облак довяло.
Малка девойка на извор видяло,
стомна с водица пълни и пяло:
"Изворче живо, буйно, игриво,
да'л си разбрало моите мисли,
кой ще ме мене първом целуне,
либе за мене има ли тука."
Изворче бистро струйно бълбука,
пясък отнася, есенни листи:
"Младост девойче – цветна градина,
има берачи, даже мнозина.
Хвъркай свободно додето я има,
че после е старост, ядове, зима."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
