9.07.2019 г., 12:25 ч.
Изворна жена
Рима подир рима,
стъпка подир стъпка,
бавно те изпивам,
глътка подир глътка,
но оставам жаден
и те пия още,
пия ненаситно,
цели дни и нощи.
Ти оставаш цяла,
свежа, ненапита.
Жаден ли съм още?
По-добре, не питай!
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Латино ритъм хванах, много е хубаво.
-
Остани винаги жаден! Много ми хареса, Сенд!
-
Не само в конкурсите, а и в коментарните полета, могат да се създават шедьоври.
Благодаря на всички за усмивките, а най-усмихнатата усмивка, на Ина, си я забих с един пирон на стената.
........
Но!...пък на зарана,
аз съм свежа... цяла,
Ти - едва помръдваш
с тиква оглупяла.
..............
малка редакция, заради римата. -
Жаден си за още?
Малко пи ли снощи-
Бирата привърши
водка не остана
дините довърши...
овърша бустана...
Стана к'вото стана!
Но!... пък на зарана
аз съм свежа... цяла!
Ти - едва помръдваш
тиквата клюмнала...
Сенд, моля приеми една голяма усмивка с моя "изврял" коментар! Относно хибридизация на семепороизводството...наблюдава се най-често при царевицата и рапицата- така пише, не си го измислям. Поздрави Усмихнат ден! -
И аз не летя.
Но един човек да “разкиселея”, ми стига. Също като теб, се забавлявам и пиша за удоволствие. Благодаря ти, за намигванията. -
Радвам се, че прие иронията ми към поетична мания и величество!
Пишейки се забавлявам и за удоволствие!
Не се взимам насериозно и не летя в облаците!
Чета и коментирам спонтанно!
Творбите ми са плод, на въобръжение и импулсни мисли!
Четейки дадено произведение, понякога го анализирам, за да вникна в него!
Уважавам всички пишещи, защото човек пишейки, отразява своята
мини вселена!
Постнах този мой стар стих, защото знам, че носиш на ирония и не летиш в небесата!
Това беше и закачка, към хибридното, кръстосването, непознатото, странното, неразбраното! -
Кукла от лалета
с бански на райета,
с мигли - пеперуди,
гледа и се чуди...
облаченце бяло
с пухкави къдрици,
сладко е заспало
и сънува птици,
неродени дюли,
миди синеморски,
глъчката на юли,
ягодките горски...
Не, не го събуждай!
Нека е щастливо!
Виж, небето с него,
колко е красиво!
-
Мили момичета,мили момчета!
Рано е още за клима(кс)тични промени!
Рано е още! И не плачете:
нека няма гримаси.Жадувам за хора засмяни! -
Сенд, черпя те с едно хибридче, радвай му се и си го снимай😉😉😉
Кукла от лалета
Къщата на душата е върба, с клони от
памук на райета.
Очите на молци са видим импулс, в
златните поли на сенки.
Рибешките глави са слънчев език, за
дюлите неродени, за мидите синеморски,
по танца на луди вълнения.
Лодките са кости на скелети, лутащи се
в морето без име, по-високия отлив
на удавени спомени.
Комините не тъгуват, без шия и глава,
те са онази статичност керемидена,
с пушеци на хиляди гласове и премълчани
неща, в устните на глухарчета.
Ще си направя кукла от лалета, ще ушия
рокли в копринен меланж, ще й вържа
ластици от треви занемели, ще върви
с чадърите на къдрички летни.
Онази кукла в елхите на небето, когато
ангел се преражда в осолен сняг.
Онази кукла, с която върбите са дом,
в мечтите на Луди Шапкари и сълзи
от Алиса.
В страната на чудесата, всичко е образ
на вятър и обич нечовешка!
19.05.2016г
Николай Василев -
Не, Иржи! 😀
Шегуваме се! -
Такава жажда не се утолява,а разпалва...Също като сладоледа-уж студен,а ставаш по-жаден след него!Само не разбрах за хибридите?Така ли ще се наричат вече всички красиво ритмични и римувани стихове?
-
Това е любов, не е просто жена, а Жената!!
Вода да газиш и да си жаден...
И всеки път да си по-гладен... -
Хаха! Женският робот обезателно трябва да е мрънкащ! “Ееее... точно сега ли, бе! Само за това мислиш!”
-
И Хибридът ще е мит!
Дано имат дистанционни! -
Хибридна поезия, хибридни коли и хибридни жени. Но това е временно. Всичко ще мине на ток и жици.
-
😀 Черно и бяло в хибрид се преплитат...
-
Хибридче.
-
Кратичко, но пълно с живот!
Ами супер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
