1.02.2008 г., 9:02

*Жабадорче*

1.1K 0 4

 

Аз си имам жабче,

жабче-жабадорче.

Намерил съм го някога,

скрило се под борче.

Под борчето в гората,

с острите иглички,

на жмичка си играло

с много други птички.

Но дали е птичка –

мойто жабадорче?

втренчено щом гледа

в кръглото прозорче.

Ходи и играе,

лута се и скита,

ала щом му домъчнее,

пак при мен долита.

Жабче-жабадорче,

много те обичам.

Кажеш ли ми – Тръгвай,

с тебе ще отлитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...