1.02.2008 г., 9:02

*Жабадорче*

1.1K 0 4

 

Аз си имам жабче,

жабче-жабадорче.

Намерил съм го някога,

скрило се под борче.

Под борчето в гората,

с острите иглички,

на жмичка си играло

с много други птички.

Но дали е птичка –

мойто жабадорче?

втренчено щом гледа

в кръглото прозорче.

Ходи и играе,

лута се и скита,

ала щом му домъчнее,

пак при мен долита.

Жабче-жабадорче,

много те обичам.

Кажеш ли ми – Тръгвай,

с тебе ще отлитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...