Аз си имам жабче,
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората,
с острите иглички,
на жмичка си играло
с много други птички.
Но дали е птичка –
мойто жабадорче?
втренчено щом гледа
в кръглото прозорче.
Ходи и играе,
лута се и скита,
ала щом му домъчнее,
пак при мен долита.
Жабче-жабадорче,
много те обичам.
Кажеш ли ми – Тръгвай,
с тебе ще отлитам.
© Николай Стойчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
