Жабата и Дулсинея
Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна!
Дори намери си бял кон!
Но щом принцесата целуна,
тя жаба стана, крякаща във гьол.
А Санчо Панса верен е до гроб.
Той не загърби крантата дръглива.
Сега готов е да ми стане роб,
да бъда с него мила, закачлива.
Защо забрави свойта Дулсинея?
Защо с бял кон смени си Росинанта?
На воля крякай в гьола с нея,
а аз ще гушкам Санчо Панса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
