Жабчо
Ти жабчо носиш на ревера.
Целувам те! Ще те намеря!
Любов! Пътека! Орисия!
Това е нашата магия!
Прегръдка нежна и докосване.
Душевна болка до залостване.
Вратата към нашия Рай е отворена.
Душите ни бързат натам.
Но делникът грешен,
макар и успешен,
убива човешкото в нас.
Не бива да страдаме, че тъй ще пропадаме
в бездната на безнадежността.
Жабчо, жабчо, хей, любим,
ти си тъй неустоим!
Приповдигаш настроение и
ликуваш с настървение!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
