Ти жабчо носиш на ревера.
Целувам те! Ще те намеря!
Любов! Пътека! Орисия!
Това е нашата магия!
Прегръдка нежна и докосване.
Душевна болка до залостване.
Вратата към нашия Рай е отворена.
Душите ни бързат натам.
Но делникът грешен,
макар и успешен,
убива човешкото в нас.
Не бива да страдаме, че тъй ще пропадаме
в бездната на безнадежността.
Жабчо, жабчо, хей, любим,
ти си тъй неустоим!
Приповдигаш настроение и
ликуваш с настървение!!!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
