monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
5 nov 2010, 11:04

Жабчо

1.1K 0 14

Ти  жабчо  носиш  на  ревера.

Целувам те! Ще те намеря!

Любов! Пътека! Орисия!

Това е нашата магия!

 

Прегръдка нежна и докосване.

Душевна болка до залостване.

Вратата  към  нашия  Рай  е  отворена.

Душите ни бързат натам.

 

Но делникът грешен,

макар и успешен,

убива човешкото в нас.

Не  бива  да  страдаме, че тъй ще пропадаме

в  бездната на безнадежността.

 

Жабчо, жабчо, хей, любим,

ти си тъй неустоим!

Приповдигаш  настроение  и

ликуваш  с  настървение!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0