5 nov 2010, 11:04

Жабчо

1.1K 0 14

Ти  жабчо  носиш  на  ревера.

Целувам те! Ще те намеря!

Любов! Пътека! Орисия!

Това е нашата магия!

 

Прегръдка нежна и докосване.

Душевна болка до залостване.

Вратата  към  нашия  Рай  е  отворена.

Душите ни бързат натам.

 

Но делникът грешен,

макар и успешен,

убива човешкото в нас.

Не  бива  да  страдаме, че тъй ще пропадаме

в  бездната на безнадежността.

 

Жабчо, жабчо, хей, любим,

ти си тъй неустоим!

Приповдигаш  настроение  и

ликуваш  с  настървение!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...