14.09.2011 г., 14:28 ч.

Жабериада 

  Поезия
1541 0 37

Напоследък ме гони каръшки късмет

да целувам дефектни жабоци.

Все се вземат за Принца, обаче наглед

са си дребни и ходят с подскоци.

 

Уверявят ме: "Аз съм! Ти само цунИ

и ще станеш свидетел на чудо!"...

и протягат устички, и клепат с очи,

и въвеждат ме нагло в заблуда.

 

Върволица жабоци и никакъв принц!

(А целувам нон-стоп земноводни!)

Как накрая човек да не се умори

от влечуги и други подобни?

 

Не изключвам за факта да имам вина -

родословно не спадам принцеса...

Как, кажете, с магии или чудеса

да се справя? - Продукт съм на плебса!

 

И не стига, че онзи, със белия кон,

не уцелих по идентитета,

ами взех и да губя човешки фасон

от целувки със разни ментета...

 

Промених се, смалих се, цветът ми - зелен...

Уж човешки говоря, а слабо...

И предвиждам го скоро финалния ден -

да се видя превърната в жаба.

:(

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??