Напоследък ме гони каръшки късмет
да целувам дефектни жабоци.
Все се вземат за Принца, обаче наглед
са си дребни и ходят с подскоци.
Уверявят ме: "Аз съм! Ти само цунИ
и ще станеш свидетел на чудо!"...
и протягат устички, и клепат с очи,
и въвеждат ме нагло в заблуда.
Върволица жабоци и никакъв принц!
(А целувам нон-стоп земноводни!)
Как накрая човек да не се умори
от влечуги и други подобни? ...