21.04.2010 г., 20:56

Жаден Дъжд

2.5K 0 34

 

 

 

 

 

                               Ж   А   Д   Е   Н      Д   Ъ   Ж   Д

      ____________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                              Валеше дъжд. И къщите мълчаха.

 

                              Застинали. С разплакани лица.

 

 

 

                              Валеше дъжд. И капките звъняха.

 

                              По улици. Дървета. И сърца.

 

 

 

                              Валеше дъжд. Жаден Дъжд...

 

                              И сякаш Времето бе спряло.

 

 

 

 

 

                              А там някъде... 

                              Някой свиреше на китара.

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                                  Виктор БОРДЖИЕВ  &  Д. К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...