Ж А Д Е Н Д Ъ Ж Д
____________________________________________
Валеше дъжд. И къщите мълчаха.
Застинали. С разплакани лица.
Валеше дъжд. И капките звъняха.
По улици. Дървета. И сърца.
Валеше дъжд. Жаден Дъжд...
И сякаш Времето бе спряло.
А там някъде...
Някой свиреше на китара.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ & Д. К.
© Виктор Борджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
