Жадувам те
Жадувам те, изгаряш ми душата
поднасям ти я в шепи наранена,
завинаги ще си в ума ми и в главата
обичам те, но ти си лебед, аз съм грозно пате.
Жадувам те, но ме е страх да не разбия
сърцето ти - сто пъти наранено,
обичам го, но ако аз го нараня ще се убия
и знам ще те загубя, това е предрешено.
Жадувам те, ти си ми повече от всичко
и нямаш и една едничка слабичка черта,
аз чичко съм един обикновен, но не паричко
а ти принцесата от рая на света.
Жадувам те, сърцето ми плени веднага
във всяка друга гледам твоите очи
но ти си мила превъзходна Дама
а аз съм просякът със голите мечти.
Жадувам те... проклинай ме, убий ме
на кладата ме изгори, за да не страдам
ти имаш право своя си живот да подредиш
и да разкараш мене, защото пак ще страдаш
Жадувам те, оприличавам те на пойна птица
видях те в полета ти, когато те сънувах,
летях до теб и както други те бленувах
да те закрилям с моето крило
Представям си те приказно красива
със бялата си рокля на цветя
и някой принц току до тебе спира с Бентли,
а аз съм просякът до отсрещната врата
Не ме упреквай, не че се страхувам
живота безвъзвратно пропилях,
щом нямам теб, дори и с други да флиртувам,
за мен ще си останат само звезден прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
