dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
29.01.2023 г., 13:24 ч.

Жажда 

  Поезия » Любовна
819 2 5

 

 

Във тъжните си нощи пия дъжд!
Изплакан от небето, до безкрайност...
И в синкавата тишина надлъж,
превръзвам стихове издрани.

 

Мълчи дъжда! И аз мълча!
Ранен от някой до безкрайност.
Кой взе крилата на дъжда,
отрязани до дъно в тишината.

 

Защо ти трябва да летиш,
крила не са ти нужни за летене,
а само няколко мечти,
сърцето да научат на търпение.

 

Във тъжните си нощи пия дъжд,
изплакан от сърцето на небето...

 

 

Диана Димитрова
 

© Диана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви!
  • Кога близнака пие дъжд,
    всяка капка ражда рима,
    а стихът написан изведнъж,
    мечта за полет е .....достижима ! Усмивка от един близнак!
  • Хубав, топъл стих.
    Поздравявам те!
  • "Защо ти трябва да летиш,
    крила не са ти нужни за летене,
    а само няколко мечти,
    сърцето да научат на търпение."
    Благодаря Ви! ❤
  • Красива поезия – искрена, неочаквана и истинска
Предложения
: ??:??