Жажда
Във тъжните си нощи пия дъжд!
Изплакан от небето, до безкрайност...
И в синкавата тишина надлъж,
превръзвам стихове издрани.
Мълчи дъжда! И аз мълча!
Ранен от някой до безкрайност.
Кой взе крилата на дъжда,
отрязани до дъно в тишината.
Защо ти трябва да летиш,
крила не са ти нужни за летене,
а само няколко мечти,
сърцето да научат на търпение.
Във тъжните си нощи пия дъжд,
изплакан от сърцето на небето...
Диана Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
