Във тъжните си нощи пия дъжд!
Изплакан от небето, до безкрайност...
И в синкавата тишина надлъж,
превръзвам стихове издрани.
Мълчи дъжда! И аз мълча!
Ранен от някой до безкрайност.
Кой взе крилата на дъжда,
отрязани до дъно в тишината.
Защо ти трябва да летиш,
крила не са ти нужни за летене,
а само няколко мечти,
сърцето да научат на търпение. ...